изпогубило е

Речник на българския език

1. изпогубило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпогубило е е производна форма на изпогубя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпогубило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпогубило е е производна форма на изпогубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).