изпогубили

Речник на българския език

1. изпогубили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпогубили е производна форма на изпогубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпогубили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпогубили е производна форма на изпогубя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).