изпогубила съм

Речник на българския език

1. изпогубила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изпогубила съм е производна форма на изпогубя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпогубила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

изпогубила съм е производна форма на изпогубя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).