изпогубила

Речник на българския език

1. изпогубила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпогубила е производна форма на изпогубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпогубила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпогубила е производна форма на изпогубя (мин. деят. св. прич. ж. р.).