изпогубел съм

Речник на българския език

1. изпогубел съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпогубел съм е производна форма на изпогубя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).