изпогубели

Речник на българския език

1. изпогубели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпогубели е производна форма на изпогубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпогубели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпогубели е производна форма на изпогубя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).