изпогубел

Речник на българския език

1. изпогубел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпогубел е производна форма на изпогубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпогубел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпогубел е производна форма на изпогубя (мин. деят. несв. прич. м. р.).