изпогубвал съм

Речник на българския език

1. изпогубвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпогубвал съм е производна форма на изпогубвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпогубвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпогубвал съм е производна форма на изпогубвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. изпогубвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпогубвал съм е производна форма на изпогубвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).