изпогубвала

Речник на българския език

1. изпогубвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпогубвала е производна форма на изпогубвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпогубвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпогубвала е производна форма на изпогубвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпогубвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпогубвала е производна форма на изпогубвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпогубвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпогубвала е производна форма на изпогубвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).