изпогризвал е

Речник на българския език

1. изпогризвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпогризвал е е производна форма на изпогризвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпогризвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпогризвал е е производна форма на изпогризвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпогризвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпогризвал е е производна форма на изпогризвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).