изпогризвало

Речник на българския език

1. изпогризвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпогризвало е производна форма на изпогризвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпогризвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпогризвало е производна форма на изпогризвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпогризвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпогризвало е производна форма на изпогризвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпогризвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпогризвало е производна форма на изпогризвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).