изпогризвал

Речник на българския език

1. изпогризвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпогризвал е производна форма на изпогризвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпогризвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпогризвал е производна форма на изпогризвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпогризвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпогризвал е производна форма на изпогризвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпогризвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпогризвал е производна форма на изпогризвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).