изповядвал

Речник на българския език

1. изповядвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изповядвал е производна форма на изповядвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изповядвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изповядвал е производна форма на изповядвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изповядвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изповядвал е производна форма на изповядвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изповядвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изповядвал е производна форма на изповядвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).