изповядал

Речник на българския език

1. изповядал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изповядал е производна форма на изповядам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изповядал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изповядал е производна форма на изповядам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изповядал — мин. деят. св. прич. м. р.

изповядал е производна форма на изповядам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изповядал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изповядал е производна форма на изповядам (мин. деят. несв. прич. м. р.).