изповръщал си

Речник на българския език

1. изповръщал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изповръщал си е производна форма на изповръщам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изповръщал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изповръщал си е производна форма на изповръщам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изповръщал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изповръщал си е производна форма на изповръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).