изповръщал е

Речник на българския език

1. изповръщал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изповръщал е е производна форма на изповръщам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изповръщал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изповръщал е е производна форма на изповръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изповръщал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изповръщал е е производна форма на изповръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).