изповръщало

Речник на българския език

1. изповръщало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изповръщало е производна форма на изповръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изповръщало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изповръщало е производна форма на изповръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изповръщало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изповръщало е производна форма на изповръщам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изповръщало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изповръщало е производна форма на изповръщам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).