изповръщал

Речник на българския език

1. изповръщал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изповръщал е производна форма на изповръщам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изповръщал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изповръщал е производна форма на изповръщам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изповръщал — мин. деят. св. прич. м. р.

изповръщал е производна форма на изповръщам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изповръщал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изповръщал е производна форма на изповръщам (мин. деят. несв. прич. м. р.).