изпобол

Речник на българския език

1. изпобол — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпобол е производна форма на изпобода (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпобол — мин. деят. св. прич. м. р.

изпобол е производна форма на изпобода (мин. деят. св. прич. м. р.).