изпободяло

Речник на българския език

1. изпободяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпободяло е производна форма на изпобода (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпободяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпободяло е производна форма на изпобода (мин. деят. несв. прич. ср. р.).