изпободял

Речник на българския език

1. изпободял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпободял е производна форма на изпобода (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпободял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпободял е производна форма на изпобода (мин. деят. несв. прич. м. р.).