изпоблъскал си

Речник на българския език

1. изпоблъскал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпоблъскал си е производна форма на изпоблъскам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоблъскал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпоблъскал си е производна форма на изпоблъскам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изпоблъскал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпоблъскал си е производна форма на изпоблъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).