изпоблъскало е

Речник на българския език

1. изпоблъскало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоблъскало е е производна форма на изпоблъскам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоблъскало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоблъскало е е производна форма на изпоблъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпоблъскало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоблъскало е е производна форма на изпоблъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).