изпоблъскало

Речник на българския език

1. изпоблъскало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоблъскало е производна форма на изпоблъскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпоблъскало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпоблъскало е производна форма на изпоблъскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпоблъскало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпоблъскало е производна форма на изпоблъскам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпоблъскало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпоблъскало е производна форма на изпоблъскам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).