изпоблъска

Речник на българския език

1. изпоблъска — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпоблъска е производна форма на изпоблъскам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изпоблъска — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпоблъска е производна форма на изпоблъскам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изпоблъска — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпоблъска е производна форма на изпоблъскам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).