изпоарестувал

Речник на българския език

1. изпоарестувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоарестувал е производна форма на изпоарестувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпоарестувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпоарестувал е производна форма на изпоарестувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпоарестувал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпоарестувал е производна форма на изпоарестувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпоарестувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпоарестувал е производна форма на изпоарестувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).