изпляскал

Речник на българския език

1. изпляскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпляскал е производна форма на изпляскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпляскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпляскал е производна форма на изпляскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпляскал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпляскал е производна форма на изпляскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпляскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпляскал е производна форма на изпляскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).