изплющял е

Речник на българския език

1. изплющял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплющял е е производна форма на изплющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплющял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплющял е е производна форма на изплющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изплющял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплющял е е производна форма на изплющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).