изплющяло си

Речник на българския език

1. изплющяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изплющяло си е производна форма на изплющя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изплющяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изплющяло си е производна форма на изплющя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. изплющяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изплющяло си е производна форма на изплющя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).