изплющяло е

Речник на българския език

1. изплющяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплющяло е е производна форма на изплющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изплющяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплющяло е е производна форма на изплющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изплющяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплющяло е е производна форма на изплющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).