изплющял

Речник на българския език

1. изплющял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплющял е производна форма на изплющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплющял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплющял е производна форма на изплющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изплющял — мин. деят. св. прич. м. р.

изплющял е производна форма на изплющя (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изплющял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изплющял е производна форма на изплющя (мин. деят. несв. прич. м. р.).