изплъзвал

Речник на българския език

1. изплъзвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплъзвал е производна форма на изплъзвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплъзвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплъзвал е производна форма на изплъзвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изплъзвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изплъзвал е производна форма на изплъзвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изплъзвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изплъзвал е производна форма на изплъзвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).