изплитал

Речник на българския език

1. изплитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплитал е производна форма на изплитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплитал е производна форма на изплитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изплитал — мин. деят. св. прич. м. р.

изплитал е производна форма на изплитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изплитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изплитал е производна форма на изплитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).