изплетяло

Речник на българския език

1. изплетяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплетяло е производна форма на изплета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изплетяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изплетяло е производна форма на изплета (мин. деят. несв. прич. ср. р.).