изплесквало

Речник на българския език

1. изплесквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплесквало е производна форма на изплесквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изплесквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изплесквало е производна форма на изплесквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изплесквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изплесквало е производна форма на изплесквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изплесквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изплесквало е производна форма на изплесквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).