изплесквал

Речник на българския език

1. изплесквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплесквал е производна форма на изплесквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплесквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплесквал е производна форма на изплесквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изплесквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изплесквал е производна форма на изплесквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изплесквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изплесквал е производна форма на изплесквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).