изплел

Речник на българския език

1. изплел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплел е производна форма на изплета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплел — мин. деят. св. прич. м. р.

изплел е производна форма на изплета (мин. деят. св. прич. м. р.).