изплезил е

Речник на българския език

1. изплезил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплезил е е производна форма на изплезя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплезил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплезил е е производна форма на изплезя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).