изплагиатствал

Речник на българския език

1. изплагиатствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплагиатствал е производна форма на изплагиатствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплагиатствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплагиатствал е производна форма на изплагиатствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изплагиатствал — мин. деят. св. прич. м. р.

изплагиатствал е производна форма на изплагиатствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изплагиатствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изплагиатствал е производна форма на изплагиатствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).