изплавел

Речник на българския език

1. изплавел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изплавел е производна форма на изплавя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изплавел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изплавел е производна форма на изплавя (мин. деят. несв. прич. м. р.).