изпищяло

Речник на българския език

1. изпищяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпищяло е производна форма на изпищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпищяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпищяло е производна форма на изпищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпищяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпищяло е производна форма на изпищя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпищяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпищяло е производна форма на изпищя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).