изпищели

Речник на българския език

1. изпищели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпищели е производна форма на изпищя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпищели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпищели е производна форма на изпищя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпищели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпищели е производна форма на изпищя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпищели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпищели е производна форма на изпищя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).