изпишквало

Речник на българския език

1. изпишквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпишквало е производна форма на изпишквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпишквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпишквало е производна форма на изпишквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпишквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпишквало е производна форма на изпишквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпишквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпишквало е производна форма на изпишквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).