изпитвало

Речник на българския език

1. изпитвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпитвало е производна форма на изпитвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпитвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпитвало е производна форма на изпитвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпитвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпитвало е производна форма на изпитвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпитвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпитвало е производна форма на изпитвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).