изпитвали

Речник на българския език

1. изпитвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпитвали е производна форма на изпитвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпитвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпитвали е производна форма на изпитвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпитвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпитвали е производна форма на изпитвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпитвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпитвали е производна форма на изпитвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).