изпитах

Речник на българския език

1. изпитах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

изпитах е производна форма на изпитам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. изпитах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

изпитах е производна форма на изпитам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).