изпитало

Речник на българския език

1. изпитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпитало е производна форма на изпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпитало е производна форма на изпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпитало е производна форма на изпитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпитало е производна форма на изпитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).