изпитали

Речник на българския език

1. изпитали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпитали е производна форма на изпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпитали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпитали е производна форма на изпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. изпитали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изпитали е производна форма на изпитам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. изпитали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпитали е производна форма на изпитам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).