изпитал

Речник на българския език

1. изпитал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпитал е производна форма на изпитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпитал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпитал е производна форма на изпитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпитал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпитал е производна форма на изпитам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпитал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпитал е производна форма на изпитам (мин. деят. несв. прич. м. р.).