изпирахте

Речник на българския език

1. изпирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

изпирахте е производна форма на изпирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изпирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

изпирахте е производна форма на изпирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).